Тя бе клета женица
в ъгъла свита, на две,
да се помоли за хляб,
за чорбица.
Отминах я клетата
с пълни торби,
а левчата в джоба
ми дрънчаха дори.
Отминах я, хапвам,
в дома си
и за нея се сещам,
за тази женица.
За майката нечия,
за дъщеря,
за таз българка клета,
която зад ъгъла чака.
А ето там минават
бръснати с БМВ-та
там минават хора с костюми
контета, а жената милост очаква.
4.05.2023 г.