Господи,
Боже мой,
моля те от сърце –
помогни да запазя Душата си
въпреки всичко…
Да обичам
малкия, каждии человек
и тревата.
Да работя що требе,
без да роптая
и искам отплата.
Боже
на колене пред тебе стоя –
да се храня наравно
с изпаднaлия в живота
и да преглъщам
залъка вкусен.
Сред детския смях
лъчезарен,
да вдишвам утрото
и Твоя живот безпределен.
Боже,
душата ми е
нишка към тебе извита,
прокъсана стара дреха –
дрипа дори, но я обичам
прегръщам, живея.
Тя ми едничка остана,
закъде съм без нея?
Пази я…
София, 30. 08. 2008г.