Питам се, защо цените на горивата растат така стремглаво и кога ли ще ударят тавана. Всъщност такъв няма, защото е имагинерен. Като доста неща, последните две години.

Едно магаре може да носи толкова, колкото му сложим. Докато не му скършим гръбнака, не избяга, или не ни удари чифт копита. Заслужено.

Увеличението на цените удря средната класа, а тя е гръбнакът на икономиката. Без нея ще останат олигарсите и бедняците. Тоест тези на които не им пука и тези, за които и на нас, за съжаление, не ни пука.

Хората, които карат коли с обем на двигателя 2000-3000 куб. см., и разход 15 и повече на 100 км, ще продължат да карат. И 5 лв и 10 лв да стане литър гориво ще карат и няма да им пука, защото не са си изкарали парите като останалите, с честен труд.

Какво да кажем ние, които купуваме коли, които да харчат малко и да са в поредната измислена Евро норма? Изобщо филмът, който ни се прожектира след “пландемията” е не “не пътувайте, но се страхувайте”. За насъщния, за олиото, за бъдещето. Жалка работа.

Десетки години след края на Втората Световна война хората си гледаха кефа. Пътуваха насам натам, кой с каквото има. Значи изживяха си живота, както могат на Запад и както ние успяхме, на Изток и сега тапа. Не е честно към новото поколение. Към младите хора, които трябва да пътуват, да срещат другите и опознават Света. Не е честно и към нас.

В един момент “разбрахме” че унищожаваме планетата, че има “климатични промени”, че Атомните централи са… ами зле построени в някои страни и трябва да променим нещата. Не, ние си изживяхме живота, но ще направим “промяната” на Ваш гръб. Пък Вие. Вие, колкото можете да носите.

Е, чувате ли гласът на народа? Глухи ли сте? Прочетете някоя друга книга. Разберете, че гнетът и постоянният натиск водят до радикализъм, а той от своя страна до нищо добро.

Ако в тази страна, на Балкана и Черното море, на десет човека имаше един честен и доблестен, нещата щяха да са различни. Ако имаше един на десет спазващ закона, с морал и чест – цветущи.

Ако всеки рече “сечете ме, бесете ме, ала честта си не предавам” Бог ще благослови тази земя. Ще се усмихне, ще я целуне и покрие с изобилие.

Ала чест и доблест у нас няма, или са рядкост. Качете се на Витоша, вижте канавките. Вижте запустелите хижи. Дупките по пътищата. Шофьорите, дето уж са братя Българи, а карат като Лудия Макс и се замислете.

Забравена ли е таз земя от Бога? Не, от хората е забравена…

София 20.04.2022 г.