Във Виетнам
поливахме с напалм
за “демокрацията”.
Оръжие измислихме
и при Садам избивахме наред,
страна съсипахме,
отново в нейно име.
Деца, жени, от раса чужда,
в Газа притиснати
от море и от стени
съдействахме да гинат
с нашата благословия
и оръжие,
пак за “демокрацията”.
“Демократично” изтрихме
от земята двеста хиляди
японци, в миг,
за да настане “вечен мир”,
но вместо него
падна желязната завеса
която ний придържахме.
За “демокрацията”
създадохме тайни служби,
гонехме хора за техни убеждения,
погинаха наши политици,
лидери на чернокожи.
Ала всичко това, вярвайте
ни люде, бе за нея!
Тя се издига
на атлантическия бряг,
като Химера. Тя е илюзия,
която умира на стената
граничеща с Мексико.
Тя е жестоката действителност
показана във Волния ездач.
Илюзията за “свобода” и “демокрация”.
Ех таз Америка, таз уж велика нация…
* * *
София, 18. II. 2025 г.