Настоящата изложба в Софийската галерия може да мине под надслова “между думите и картините”. Останах очарован пред паното с окачени книги, чиито автори и корици познавах. Дюн, Спускане в Маелстром, Скитник между звездите, събрани съчинения от Станислав Лем, Повече от човешки… Всички тези заглавия ми говореха. Те са светове, до които съм се докосвал.
Защо картината и текстът са толкова силно свързани? В приложното изкуство, илюстрацията, корицата, винетката, обслужва или подчертава аспект от текста. Ала той самият вдъхновява художника. Да хване четка, да потърси решения. Да даде воля на въображението си. Освен това и да прочете даден автор, което означава два свята – на думите и на положените връз листа образи, да се срещнат.
Творби на Иван Милев, Иван Пенков, на Цанко Лавренов, Борис Георгиев, Гео Милев, скулптури на Андрей Николов, който вае нежно мрамора. Може би отново повлиян от думите. Неизречени, скрити. Търсения, в красотата на човешкото тяло. В чаровния поглед. В една усмивка. Удивление, пред съвременния прочит на едни и същи теми, които вълнуват Човека.
Символизмът е нишка, която обвързва тези съвременни творби. Отразява вътрешния порив на художника, на скулптура, да твори. Това ни отличава от другите същества на тази Планета, които просто се радват на Живота. Ние търсим по-дълбок, изконен смисъл, който да ни даде сили и причина да продължим.
Тази алегория е вплетена в картините на Борис Георгиев. В доста добре изглеждащите карти Таро, на Текла Алексиева. В този вик на живият към Абстракта, запечатан под щрихите на Иван Милев в творбата “Пред кандилото”. Човекът търси смисъл в своя Живот. Намира го, чрез експресия, чрез изкуство. Всеки дъх, всяка мазка, всяка дума са опит за увековечаване.