Днес е Атанасовден. На името на татко, който беше безсмъртен. Като всички родители, кучета, домашни любимци, които заминавайки си поради това че не искат да ни пречат, че им е трудно, или че не могат повече, остават в някое кътче у нас. Вчера пък рязаха дърветата. По един жесток начин кастреха клоните им, сякаш да ги оставят без ръце и без дробове. Еко-Титан. Помнете името на тази фирма. Съпругата ми рече, че отбиват номера.
Днес имаше демонстрация на палестинци. Носеха гордо флага си. Бродят нашите улици, като някогашните етноси разхвърляни по лицето на Земята и желаят да се завърнат в своята родина. Само че нея я няма. Тя е изличена, заравнена със земята. С помощта на програми, ракети, бомби, напалм. Насилие, което е перфидно като филм за Ханибал. Жестокост, достойна за Холивуд изпитана на гърба на десетки хиляди.
Софийската полиция заби спирачки на площад Славейков и остана там, не толкова да пази нас или пък демонстрантите. Според мен да плаши, да респектира, едно измъчено от избори и предателства общество, което някога бе извоювало Свободата си. Ние сме с теб, Палестина. Ние сме с всеки, който е угнетен, тъпкан, унизен. Ние сме с всеки, чиято съвест е чиста, чиито ръце не са оцапани с кръв, който не е лъгал, не е крал и не е убивал.