Баща ми е родом от малкото градче Г., намиращо се в близост до София. Градче става през 50-те години, когато известен наш политик, с каскет, отива да играе хоро на мегдана. На снимката е и моят дядо, учител по Български език и Литература. Тази снимка се пазеше като вид партийна светиня.
Спомням си, че нашите гледаха кокошки. Поне 10-20 имаше, в голям курник, с каменни основи и кирпичени стени. Прабаба ми ги събираше привечер вътре, че да не ги хапне лисан. На празник клъцваха петела, от който ме бе страх прочитайки “Перен и Наперен” и спомняйки си за силните шпори на смелите петли, и го топваха в каца с вряла вода, да го оскубят. Такива ми ти работи.
Имаше и коза, дядо ми пък завъди зайци. Всичките ни птици и животни бяха здрави, защото съм имал контакт с тях, носили сме мляко и яйца и не сме се нито натравяли, нито боледували. И изобщо, какъв поминък да имат хората от малкия град или село, с какво да се занимават, ако не с малък обор, животинки да им дават блага и по някоя кокошка за яйце и чорбичка.
След промените излезе нова мода. Не че на времето не е имало ветеринари, напротив. Мой роднина беше такъв. Само че лекар се вика когато има проблем, нали така? Ходи ли здрав човек на преглед, освен за профилактика? Сега казват да се регистрираш като животновъден обект. За колко пилци и колко кози? То хубаво това, ала не е ли свързано повече с натиск върху малкия човек, отколкото с желание за здраве?
И ако не си писал че имаш два три заека, десетина кокошки че и една коза, какво правят? Ще ги избият ли? Защо? Не може ли просто да се прегледат, установят че са здрави или имат нужда от грижа и просто опишат от длъжностните лица. А, това отнемало време, пък то струвало пари… Ех таз лакомия, пуста, нечовешка. Днес ще дойдат за пилците, утре за козите, пък накрая и за хората…