Спомням си приказките от 1001 нощ, в които Шехерезада разказваше за приключенията на войни, авантюристи и влюбени. За скритата мъдрост сред сказките, за жестоките наказания и магическите трансформации. За градове като Дамаск и Багдад, в които чудесата се случваха.
В момента тези два града, страните от чудния свят на Шехерезада, са сринати със земята. Работили някога в Близкия изток споделяха за изобилието, културата и високия финансов статут на обитателите. Сега по улиците се валят отломки, там вилнее гражданска война и не е място за живеене.
Планираната разруха на една нация, на етнос или територия, е нещо жестоко. В основата си се крие не желание за съхранение. Не, силният не бие хората около себе си за да се пази. Не унищожава поминъка и живота им. Не поставя ближните си на колене и в зависимост. Това прави насилникът и тиранинът, като в даден момент за делата му се потърсва сметка.