Седя в банката. Замислям се, че мога да измисля гадно наименование с нейната абревиатура. Това е, защото губя излишно време и нерви, опитвайки се да разбера защо за пореден път фирмената ни дебитна карта е блокирана. Може би защото чакам повече от половин час, а има само една каса. И тогава улавям погледа на момиченце.
Като всяко дете то е безгрижно и красиво. Гледа ме усмихнато и се чуди защо съм набръчкал чело. Защо пуфтя угрижено. Защо местя шапката и мобилни си телефон по високата маса. Стана ми неудобно. Пред тези очи, които Яворов е възпял в своята поема. Как така ще ми бъде гадно, тежко, ще се тревожа, като в детските очи има толкова много Радост и Надежда.
Моето чакане продължи повече от час. Проблемът ни все още не е решен и ни предстои издаване на нова карта (за пореден път през последните два месеца). Всичко това се отрази сериозно върху моите нерви, както и възможността да работя спокойно. В банката възникна скандал, като жена скочи срещу други клиенти защото са я прередили. Надявам се преди това момиченцето, с нейните родители, да си е тръгнало.