Тази година ни изпраща с Мъгла. Непрогледна, сива, сякаш да я режеш с нож. Мъгла, която ни пречи да видим неправдата в Света. Да признаем, че в Газа се избиват невинни, беззащитни, жени и деца. Че хора биват осакатени за цял Живот. Че перла на Близкия Изток изгуби своя блясък. Че войните се водят главно поради икономически и териториални причини.
Ех таз мъгла. Тя прави и паметта ни краткосрочна. Сякаш забравихме какъв ужас, кошмар и тоталитарен модел преживяхме през годините на “Пандемията”, като на създателите на вируса и на експерименталните препарати довели до множество увреждания и смърт, не бе поискана сметка. Жестоки години, тежки времена, потънали в Мъгла.
Замъглява ли се Човешкото ни съзнание за да разберем, че неземни и недоброномерени сили ни тласкат един срещу друг? Че човешкото достойнство и морал са поставени на карта? Че оставени да управляват марионетки се обграждат с оръжие и сила, за да контролират масите? Че времето и климатът на Земята отдавна се модифицират изкуствено?
Време е да прогледнем. Време е да видим отвъд Мъглата, да я разсеем. Да си подадем ръка и признаем, че всички Хора на Планетата са Братя. Че няма по-висша религия, но вътрешна вяра, която огрявайки Душата ни променя. Че бели, черни, жълти и други ние принадлежим на Майката Земя и най-добре би било да живеем там, където сме се родили и се чувстваме приети.
Че гласът на Бог вика, говори, шепти във всяко сърце. Обърсва сълзите на грешниците и страдащите, изправя Духовете, закрепва връзката ни с Него, освобождава Душите ни и ни призовава да работим. За Мир, за Мъдрост и за Любов. Защото Земята ще пребъде. Човечеството също. Дните на лошите хора са преброени и ще се превърнат в пепел, по която ще стъпваме.
* * *
София, 31.XII.2024 г.