Магическата планина или Der Zauberberg на Томас Ман е четиво, което “влачих” месеци. Причина за това е доста изискващият, префърцунен стил на автора, изключително бавното развитие на действието, безсмислени, тежки описания на обстановки и персонажи, които не са ключови. Всичко това може да откаже читателя. Все пак обичам да завършвам нещата и съм упорит.
Упорството ми се възнагради частично в края на книгата, където младият главен персонаж, намиращ се в санаториум в Швейцария, в курортното небезизвестно селце Давос, се обяснява в любов на Френски, на дама, в която е влюбен от месеци. Тук езикът е по-простичък, човешки и все пак с налични философски размисли.
Държа да отбележа, че прочетох книгата в оригинал, като последната е налична в сайта gutenberg.org Това е вторият ми досег с този автор. Не съм впечатлен и го намирам не толкова изтънчен, но не ползващ езика по такъв начин, че лесно но и дълбоко, да докосва хората. Сякаш ги мъчи. Има голяма разлика между него и други творци, от немскоезичния свят, като Ремарк, Хесе, или Цвайг, успяващи да пишат върху важни теми, използващи езика на добро и много високо ниво и все пак оставащи достъпни.
Магическата планина звучи много привличащо. Звучи като Magnum Opus на този автор. Историята се върти около болестта – бич за 20-ти век, а именно Туберколозата, която ползват като лайтмотив в своите творби много автори, включително и Ремарк. Младият Ханс Касторп отива на свиждане на своя братовчед Йоаким, малко след своето дипломиране като инженер.
Касторп се оказва в среда от тежкоболни хора, част от които смъртоносно. Самият получава стая на наскоро починал. Той опознава живота в санаториума, неговата летална и безнадеждна динамика. Среща се с дяволития философ Сетембрини и се влюбва в представителката на Изтока – Мадам Шушо. В даден момент Ханс Касторп разбира, че и той самият е болен.