Преди години, след промените, не знаехме почти нищо за ЕС. Знаехме малко, за онези големи политици от старата школа, като Франсоа Митеран или Хелмут Кол, като Берлускони или Маргарет Тачър, които тъкаха политиката отвъд “желязната завеса”. Хелмут Кол бе на власт, когато Германия се обедини. По времето на Митеран, мисля, не е имало такива безредици в Париж и големите френски градове, каквито гледахме преди две години.
Усещането ми не бе добро бивайки в Брюксел в близост до стоманените сгради на Европейския парламент. Сякаш този бетон, стъкло и метал, контрастират с малките паркове, красивите и изпъстрени със символи статуи от вековете. С величествената катедрала Сен Мишел. В сравнение с тях тази сградата е стерилна, студена и бездушна.
Какво е управлението на ЕП сега? За мен концентрация от самодоволни и некомпетентни хора, поели власт и взели се на сериозно, просто защото лобират. Лобират за фармацевтични компании, за оръжейно производство. За фабрики за фотоволтаици и ветрогенератори. ЕС, раздавайки средства насам-натам, създаде най-високото ниво на корупция виждано у нас.
Защото след като България стана член на ЕС започнаха да цъфват табели на тази и онази фирмичка, на това или онова НПО или завод, че са “усвоили” тлъста сума по някой “проект”. А по нашите пътища започнаха да пътуват коли, за които хората на Запад мечтаят. Странно съвпадение, нали? ЕС подкопа морала на Българина, “успокоявайки” съвестта му с финанси.
Само че това създаде прослойка от неграмотни, неинициативни лобисти, които взели парата загубиха връзка с реалността. Загубиха желание за работа и разчитат на поредната финансова инжекция. Ала тя, подобно наркотика, руши останалия им морал и човечност. Земя, съвест, родина, не се продават. И питам сега братята грузинци, знаят ли накъде са се запътили?