Добре е човек да познава Историята, за да открие паралели с настоящето. Да си даде сметка защо събитията са се развили по един или друг начин. След това да прецени лично, как би постъпил.
Всяка една тоталитарна система, било то афиширайки се за “демократична”, има за цел да раздели обществото, да нарочи “враг” и да си спретне неговото унищожение. Покрай това военно-промишленият комплекс и банкерите потриват ръце. Защото война без пари и без оръжие на може да се води.
Сега някой казва “Как бих постъпил или не”. Да отворим книгите на Стефан Цвайг, на Ремарк, на Толстой или Ерих Кестнер. В тях ще прочетем, че убеденият пацифист, истинският Човек, този в който Милосърдието и Хуманизмът са идеал, не може да бъде част от войната. И ако случайно попадне в нейната жестока машина, то бива белязан за цял живот.
Пацифистите, Хуманистите, Човеколюбците, са бягали от войната. Бягали от корумпирани правителства и тирани. Бягали са от лудостта и ужаса, от позора, да унищожаваш човешки същества, Природа и нейните ресурси. Защото войната е най-големият унищожител и консуматор. Старали са се по всеки един начин да предупредят идните поколения за нейните ужаси.
И сега някой ако каже “Ти като българин, като европеец, какво ще речеш за този или онзи конфликт?” Ще му отговоря, че всеки, който подкрепя или се въвлича във война, който убива ближния си, отнема имуществото му, използва технологии срещу хората, не е Човек. Човекът има други качества и се познава по своето Миролюбие, по желанието за Знание и Справедливост.