Препрочитайки части от поредицата “Прокълнатите крале”, този път в оригинал и според моите възможности, се замислям откъде иде жаждата за четене в съвремието ни. За мен мога да дам отговор, че за разлика от преди, когато съм се впускал да научавам нови неща и да откривам нови територии, сега сякаш се опитвам да загърбя реалността.
Тази реалност, която ни втрещява, с политическите решения на властимащите, с арогантно поведение по пътищата и в институциите, с нерядка липса на професионализъм. Сякаш в съвремието ни да бъдеш точен, да държиш на думата си, да имаш морал базиран на 10-те Божи Заповеди, е странно, архаично и “невписващо се”, в ужасния кошмар, който живеем.
Затова си мисля хората, поне интелигентните и търсещите, тези с по-чувствителни души, посягат към книгите. Пишещите леят слова, за да облекчат страданието, което носят. Да вентилират. Четящите, да се отклонят от тази параноидна реалност, в която управляващите говорят едно, а правят друго. А всички ние, четящи и пишещи, имаме нужда от душевен мир. От здрава, непоклатима основа, на която да стъпим и градим Живота си.