Наистина най-много боли от това, че се доверяваш на човек, или институция, да се погрижи за теб, като клиент. Отивам в банката, тази, която дядо ми не е доживял да види работеща. Сега сградата е с огромна обемнопластична реклама и светещи дисплеи. Влизаш вътре и гледаш празни стъклени масички. На вторият етаж е отделът за “бизнес клиенти”.
След като чаках няколко минути младо момиче, има няма 20 години, с богато нанесен грим, гланц за устни и писани вежди, ме пита за къде съм. Казвам “корпоративен клиент” и тя ми показва към прикрити бюра със сини лампи. Има някакво деление в тази банка, на Сини, които скатават зад бюрата и тихичко носят торби с обяд, въпреки че е само 11 часа, и на Червени, гледащи с уплах няколкото чакащи клиента.
Оказва се, че не съм толкова “корпоративен”. Заявяват, че съм „малък бизнес”, и да ходя при червените фенери. Добре де, може ли така да делиш клиентите, на малки и големи (риби), или каквато класификация имаш? Момичето пак цъфва. Носи огромни очила, вероятно с малък диоптър. Има високо чело, като се надявам в него да се реят разумни мисли.
Споделям че за пореден път имам драма с тази банка и че така определената брокерка е неадекватна. Че не можем да движим бизнеса си. Тя се обажда в другия офис, откъдето ми звъни брокерката. И филмът е същия. Обещават да проверят и да съдействат, само че за мен нещата са ясни. Ясно ми е само като видя дългите нокти, отвлечените погледи, хитрите усмивки и фамилиарниченето с колегите. Сякаш съм в държавна администрация.
Ех скъпи ми дядо. Ти, който си бил финансов инспектор, който кахърите с тогавашните българи ти взеха здравето, какво би казал за сегашните банкери? Липса на такт, на вникване в нуждите на клиента. Празни огромни офиси, а хората имат нужда както от работа, така и от адекватни съветници по отношение на техните финанси.
Всичко става “цифрово” и трудът ли? И мисленето, може би емоциите? Защото подобни служители измерват успеха си с часовници, облекло и безцелно тракане по стъклените дисплеи, вместо да осъзнаят нуждите на хората. Защото да, в 21-ви век не живеем в Комунизъм, реален такъв и парите са от значение, още повече щом са честно спечелени.
Насочвам се към друга банка, където човекът е по-адекватен. И на двама ни датата на часовника бе спряла. Може би малко по-назад във времето, няколко десетилетия, когато Човечността имаше значение. Когато професионалистът се грижи за клиента и знае, че от това зависи хляба му Когато да си банкер, означава не само хубаво облекло, но и багаж.
Утре ще продължа да ходя по мъките из тази измъчена София. Из тази измъчена страна. Сред тези понякога абсолютно неадекватни служители, които са сянка. Сянка на завета на финансистите. Сянка на Човечността. Сянка на Емпатията. Сянка на самото съществуване.