Живея в кътче на стария Монмартър
баща ми всяка вечер връща се пиян,
да храни четирима ни бедната ни майка
се скъсва да пере.
Когато ми е зле заставам на прозореца
и гледам минувачите навън,
с падането на здрача случват се неща
,
които смущават моя сън.
На моята улица
се разхождат хора,
чиито шепот чувам в нощта
заспивайки
люляна от брътвежа
събуждам се внезапно от вика.
Подсвирквания,
стъпки хаотични,
а подир – сковаваща сърцето
тишина.
На моята улица
се разхождат сенки,
а аз уплашена
треперя.
Един ден баща ми рече:
“Момиче не можеш да стоиш все така,
негодна си за нищо вече,
ще трябва да изкарваш твоя хляб.
На мъжете, вярвам, ще се харесаш –
трябва само да излезеш в нощта,
там жените припечелват,
по тротоара поклащайки крака.”
На моята улица
се разхождат жени,
които чувам
да си припяват в нощта
и заспивайки
люляна от рефрена
събуждам се внезапно от вика.
Подсвирквания,
стъпки хаотични,
а подир – сковаваща сърцето
тишина.
На моята улица
се разхождат жени,
а аз уплашена
треперя.
От дълго време нямам
нито дом нито пари,
не знам как другите се справят –
уви клиент така и не открих.
От минувачите прося милостиня –
топлинка, парченце хляб,
ала загубила кураж разбирам,
че вече предизвиквам страх.
Разхождам се
на моята улица
ридаейки в нощта
и когато вятърът
издигне в небето своя рефрен
тялото ми се вкочанява
от дъжда.
Не мога повече така
и очаквам деня,
в който Бог ще дойде и ме вземе
да се стопля, в Неговата ръка.
На моята улица има Ангели,
които ще ме отнесат
и моят кошмар най-сетне
ще свърши.
“На моята улица”
Песен от Едит Пиаф.
Из албума “Живот в розово”.
Превод от Френски, Георги Атанасов