Може ли една образователна институция, с история при това, да си позволи да лансира кадри, които отсъстват в началото и в края на езиковия курс? Които не спазват графика на провеждане, договорките си с курсистите, а предпочитат да отидат на събиране в посолството? За две години в тази институция се нагледах на такива пошлости, че ме хваща срам.
Проблемът с професионализма е повсеместен. Не само в България, но и по Света. Съзнателното сваляне качеството на услугите, сриването на морала на извършващия ги, приемането на това, като нещо нормално, води до грешно изписване имена на лекарства в рецептите, арогантно поведение от страна на хора на държавна заплата и липса на всякаква лична инициатива.
За мен, като човек, който изкарва хляба си от малък и който се счита принадлежащ към определена гилдия, професионализмът в която и да е сфера, отношението към Труда и Другия, още повече щом са ти посветени неговото Здраве, Бизнес или Благополучие, са отговорност. На нея се учим всички, но когато човек поеме по пътя на услугите, то става негова природа.
Сега по улиците на София виждам коли на стойност 100-200 000 може и половин милион лева. За мен човек, който кара подобен автомобил в страна, с разбити пътища, движещ се срещу забранен знак, където стари и млади бъркат по кофите, купен с пари “усвоени” от някои европроект, не заслужава уважение, колкото изкарващия честно и с труд хляба си.
Евросъюзът, с неговите “проекти” и раздаване на финанси на “свои” хора, оградени с адвокати “специалисти”, създаде едно поколение, каста, за мен – паразитно общество, което разчита само на поредната финансова инжекция. Това не са хора, борещи се за насъщния си. Не са отрудени и неспящи предприемачи, вземащи заеми и биващи коректни платци.
Ужасът, който наблюдаваме, ужасът дирижиран от ЕС и който може би ще гледаме още някоя друга година, лобизмът за купуване на фармацевтични препарати, насажданата у хората вина , налагането на санкции, опитите да се заглуши гласът на будните и отговорите хора, ще доведе до революция. Защото по този начин нещата не могат да продължават.
Европа не може да насърчава липсата на ценности и морал. Люлката на съвременната Западна Философия, не може да отрича Здравия Разум. Не може да се пренебрегва стойността на Живота, важността на Семейството, ролята на Майката, като родител и възпитател.
Ограниченията, които се налагат, създаването на проблеми и потушаването им със сила (да си спомним какво се случи във Франция преди две години), водят до абсолютно дистанциране на разумния и отговорен човек от прогнилата мрежа на властта. Хората не искат да гласуват, няма за кого да гласуват, защото всички политици са оплетени в коварна схема.
А мрежата се прокъсва от силните, от будните, от добрите. Мрежата се прокъсва от отговорните, от тези, мислещи за Бъдещето.