Кажи ми, скъпи Джон, какво привлече те в България? Дали на Рила величествений склон, на гайда зов, или пък снага на млада булка? Защото, Джон, ний знаем че играл си във “връзките опасни”. Таквиз мъже, Джон Уокър, Силвър, нам са ясни.

Ала кажи ни, Джон, как езикът ни труден и непопулярен ти залюби? Или пък сред къдриците на млада българка се загуби? Защот’ да пишеш, да твориш на чуждо слово, означава да обичаш език, култура, много.

Не знам, ти Джон, дали не си поредният агент, заел се бурето да пали, сред обществото да получи овации и похвали, ала финансите на неговото фиаско, да идат от друго място… Джон, изкуството не е оръжие, напротив. Изкуството е среща на култури, опит.

Кажи ми, Джон, да сме осмели, дедите ти бледолики, подивели, които бизоните избиха, или пък индианци покориха? Които земя заграбиха от други, а после се направиха на луди? Които от десетилетия световната политика управляват, но не за Мир, за пари, война, интриги, и се забавляват.

Кажи ми, Джон, как ще погледнеш на такваз пиеса. Дали на теб и сънародниците ти ще се хареса?