Казват, че от 35 години живеем в “Демокрация”. Ако човек зачете Георги Марков, или се обърне към достоверни източници за годините от 1944 до 1989 може би ще разбере, че не е имало и истински “Комунизъм”.
Как да опиша времето на “прехода”? На телевизора виждахме онези лица, от които хората трепереха или вземаха тихичко на подбив. Членовете на Политбюро. Големите лъвове, чиито деца обикаляха Света, учеха в най-добрите училища и трябваше да бъдат “цветът на нацията”. Другите – кучета ги яли, или както се оправят.
Пред Народното събрание Петър Младенов с характерните си тъмните очила като от гангстерски филм, рече “По-добре танковете да дойдат” и погледна съучастнически към Ген. Добри Джуров. Висок, снажен, спокоен, със сиви мустаци. Там някъде се меркаше и Андрей Луканов, който застреляха няколко години по-късно. Времето на “прехода” бе тежко време.
Някой се облажиха влизайки в тесни връзки с бившото управление на държавата. Разбирайте номенклатурната върхушка, апаратът на Държавна Сигурност, който си е бил машина за терор, полицията, армията. Оттам покълнаха новополитици, които “прегърнаха” западните ценности и се опитаха да наподобяват буржоазната власт, до която се докопаха.
Всъщност бившите “комунисти”, представители на политбюро, изтеглили отдавна децата си в странство, източили касата на Народната република, която след “промените” се оказа с 12 милиарда долара външен дълг – тази “Швейцария на Балканите”, се измъкнаха по терлици и оставиха страната на бившия силов апарат. Това не бе постъпка на патриоти, с грижа за народа.
Предадени хората попаднаха в криза, в която заводи спираха работа, имаше режим на тока, баби се редяха на дълги опашки за хляб и мляко, а в училище ме питаха дали съм доволен от това че учим Руски. Да, доволен съм от днешната си позиция, защото благодарение на този език прочетох видни автори, мислители като Л. Н. Толстой, Лермонтов и други, в оригинал.
Отпаднаха манифестациите, но и съботниците. Сега никой не хае дали в блока ще е чисто. Да се измаже, закърпи. Настана вълче време и всеки си мисли, че нещата се оправят с пари. Тарикатите на прехода го направиха с връзки, както с репресивния апарат така и с подземния свят и това роди времето на мутрите, което сега може да изглежда като градско фентъзи.
В съвремието рекетьорът, насилник и налагащ правилата, се явява държавата. След времето на прехода и живеейки още в него разбираме, че живеем с илюзията за Демокрация. Че на политическата сцена у нас се появяват хора, които са свързани по някакъв начин с тоталитарното минало, или че най-малко трябва да имат благословението на кръстниците, в сянка.
Тази измъчена страна не е имала политик след управлението на Н.Ц.В. Борис III, който да е обичан чистосърдечно и без страх. Който да не играе двойна игра и който да заложи главата си за българския народ. Боже, какъв преход…