Да гласуваш за някого, означава да му се довериш. Доверието ми е потъпкано. Доверието на българина е наранено и загубено. 40 години е тъпкано от една тоталитарна система, за да бъде дотъпкано от нейните паразитни отрочета и формиращия се неофашизъм.
Как да се довериш на хора, които продават родината си? Които са васали на чужди правителства, на концерни, на идеологии. Които не работят в попрището, за което имат капацитет, но се опитват да се облажат. Не може. Сърцето ти не дава. Отговорността към поколенията, също.
Знаем, че разумен, добър и чист човек, няма да бъде допуснат до властта през 21-ви век. Поне не и в България. Рядко се домогва до нея и в някоя от другите европейски страни и отвъд Океана. Свидетели сме на насилие над личността. На опозиция на властимащите спрямо Народа, който ги е “избрал” да го ръководят. Тежко на лековерните, които са водени като стадо.
Към война, принудени да приемат безропотно геноцид, да помагат с оръжие на неофашисти, да закупуват препарати със спорни качества от фарма-концерни. Да слушат климатична пропаганда, която не подлежи на научна дискусия. Да правят с тях експерименти. Да бъдат нарочвани за антисемити и крайнодесни ако надигнат глас, или потърсят правата си.
Ще гласувам, за този, който отговаря с главата и имуществото си за делата си, в името на Народа. Който е радетел за Човечеството. Който спазва Десетте Божи заповеди и Новия завет. Който уважава религията на Другия и почита Човешкия Живот. Който се бори за Мир и презира войната. За който Децата са благо и Бъдеще на Човечеството. Де си идещи Нов Човеко?!