Един от най-отвратилите ме и безсюжетни филми, които съм гледал, бе Дом № 8 на Н. Волев. След прожекцията, която се проведе в киносалона на НАТФИЗ отидох при режисьора и му казах в очите, че да снимаш болни и беззащитни хора е нещо ужасно. Просто ме погледна. Дали ме разбра не знам, важно е да е осъзнал какво е направил.
Сега оттук оттам се чува за някой филм. Че бил “касов”, че хората плачели, че ги докосвал. Що касае българското кино надали някога ще бъде направен по-добър филм от “Козия рог” на Методи Андонов. Надали ще има по-задълбочени екранизации, от тези на тандема Бинка Желязкова – Христо Ганчев. Надали ще има по-добра игра, от тази на Апостол Карамитев.
Киното, носи послание. То не е “касово”, но елитно изкуство. За ценители и хора, които имат сетива да разбират посланията. Да разчитат образите. Да усещат вплетената музика. Да се потопят в историята, да съпреживеят. Малко са стойностните български филми в ново време, но си заслужава да споменем “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” или “Източни пиеси”.