Si vous mettez un clown sur un trône, il ne devient pas un roi, mais il transforme tout le royaume en cirque. Ça résume la situation politique en France.
Ако поставите на трона шут, той няма да стане крал, но ще превърне кралството в цирк. Това обобщава политическата обстановка във Франция.
Коментар от YouTube.
На база този коментар си задавам съществува ли Стокхолмски синдром по отношение на връзката Народ – лидер? Сякаш хората приемат и дори изпитват мазохистична радост да бъдат ръководени от нисички комплексари. Бонапарт, Хитлер, Макрон. Да споменавам ли още? Сами се сещате. На изток и на запад, все хора с патологии. Отвъд Океана и сенилни. Кукли на конци, които изпълняват ужасно поръчение, въвеждат хората в разкол, свърват някоя друга мизерия и се оттеглят в забвение.
Наполеон праща на сигурна смърт десетки хиляди французи, германци, поляци, цветът на Европа. Хитлер прави същото, само че с милиони хора. Макрон потопи Франция в размирици, огън и упадъчен морал. Човек който не желае да пусне властта, въпреки че не може да ръководи страната. И как може човек да се довери някому, чиито лични отношения будят сериозни въпроси. Който се държи инфантилно. Който разделя обществото.
Истинският лидер поставя главата си в името на групата. Ако е президент, на Народа. Ако е треньор, в името на благоденствието и успеха на своите ученици. Де са тези политици? Политици, желаещи доброто на нацията. Политици подкрепящи демографското развитие, националната култура и идентичност.
Някой ще каже Европа е мултикултурална и т.н. Културата съществува именно заради това, защото има различие. Различни гледни точки, различни езици, облекла, религия. Това дава възможност за мултикултурализъм. Смешно изглеждат тъмни брадати субекти, които по плажовете в Гърция се опитват да говорят лош Немски.
Култура, връзка с народа, с психологията на една нация това изисква отдаденост, познание, връзка. Всичко друго е поза. Страдаме ли от Стокхомски синдром? Ние българите, които ни управляваха десетилетия престъпници, кой с, кой без образование. Хора с каскети и ръце, оцапани с кръв. Трябва ли човек да се примири? Не трябва. Този, който върви срещу благото на една нация не е само шут, защото не става дума за шоу. Става дума за престъпление и национално предателство. Защото хората имат нужда от Мир, от достойни лидери, готови да дадат живота си за тях.