От няколко дни сутрин бучи моторна резачка. Викам си, сигурно правят покрив и се радвам, че градят хората. Само че не, уви. Друго се прави. Минавам по Пиротска и гледам жандармите на опашка за дюнерите, а още няма обяд. Оградили кръстовището с ул. Опълченска а оттам иде вой на резачка. Движат се тежки самосвали, спрели бронирани бусове, чудо.
Минавам покрай наблюдатели и чувам, как мъжът споделя че живее в квартала от края на 60-те години. Дърветата са били там. Стари, големи кестени, които сега падат безмълвно, скрити зад гофрирана ламарина. Полицаи повече от протестиращите отпреди няколко седмици пазят, не знам с каква съвест, защото в момента се извършва престъпление.
Ако в миналото жандармите са пазели от престъпници, в момента те пазят престъпника. Този с резачката, с проекта за трите платна, със строителната фирма. Защото за него едно, две, десет дървета не означават нищо. Човешкото здраве не означава нищо. Човешкото достойнство, също.
Защото като унищожаваш дървета, унищожаваш освен клетка от белия дроб на града и цял биотоп, обиталище на птици и насекоми. И ако днес Обществото, ние, позволим да се режат безогледно дървета, то утре същите тези управляващи ще продават на нас и децата ни “чист въздух”.
Говоря си с приятел и си мисля, Боже, ако в миналото богатите хора, фабриканти, банкери и други са дарявали на Обществото, ако така наречените “комунисти” въпреки всичките си престъпления поне пожалиха част от градските паркове, че са и садили, днешните техни издънки на ръководни и други места, за пари и душата си биха продали.
