Вчера небето бе магически синьо. Дълбоко, безбрежно и поглъщащо, даващо възможност на мислите да летят, на желанията да намират почва, насищащо багрите в Природата с цвят. Това небе бе предвестник на нещо хубаво.
На спортната площадка в парка наши момичета показваха на нисички португалци как да правят свещ на лост, промушвайки крака, увисвайки надолу с глава и превъртайки се да стъпят на земята. “Щом аз мога да го направя, значи можеш и ти” казваше окуражително девойката на момчето. “Важното е, че имаш контрол…” Бях горд с нашите младежи.
В Италия наричат Преображение Господне “Трансфигурация”. Думата има алхимично звучене. В Писанието четем, че Христос се изкачва на планина, че там общува с древни пророци и че лицето му грейва. Духът влиза в Него и Го изпълва до степен, в която учениците му не могат да Го погледнат. Сила, чистота и смирение се иска, да можеш да погледнеш Духа в лице.
С този акт, който всяка година се случва на Земята, Духът Божи може да влезе у всеки от нас. Да го изпълни. Да накара лицата ни да греят. Да се променим. Да преживеем трансфигурацията и се изпълним с Духа на Христос. На този Свят има сили, които желаят хората да тънат в тъма. Да са неуки, да са в конфликт едни с други, да се мразят. Да има войни и насилие.
Само и единствено обръщането към Духа, към добродетелите, които са ни завещали Просветителите на Човечеството, нашите лица ще грейнат. Ще сме носители на Божията Светлина, Мъдрост и Сила, а чрез това и на Мир в Света. Защото на този свят е нужен Мир. Нужна е Хармония. Нужно е братство между хората, така както Бог го разбира. Честит празник!