Прибираш се и преместваш няколко монети с трепет. От тях те гледа наш светия и си спомняш, как си оставял такива за спомен и “бакшиш” на колеги в Австрия. Защото монетата, националната валута, е идентичност и знаеш, че оперира на местно ниво.
Собствената валута означава финансова независимост. Собственият език, културна независимост, а собствената армия – териториална независимост. Идеята за единни Европейски страни е стара, може би хубава в основата си и иде още от Наполеон. Само че неговото желание е било да обедини страните със сила. Да ги подчини на един воюващ суверен. Никой не желае това.
Да, има плюсове от това да сме в един Съюз. Съюз, в който минаваме граници свободно. В който валутата важи в повечето страни и не се губи при обмяна. В който законодателството е общо (за обикновените хора) и социалните и здрави осигуровки са в сила навсякъде. Всичко това звучи прекрасно. Утопично прекрасно и донякъде работещо.
Само че какво става когато управлението на този съюз реши да харчи безпрецедентно средства за медицински препарати със спорни качества, да подкрепя финансово и чрез военна техника страна, с високо ниво на корупция и вилнеещи неонацистки паравоенни формирования? Съюз унищожаващ своята енергетика, насочил се към уж “зелени” решения?
Гибелта на подобен Съюз означава гибел и на страните, които са въвлечени в него. Нестабилността на една централизирана валута и нейният крах, означава крах на финансите за всички страни, които я ползват. Налагането на идеология, военна или друга парадигма, може често да не съвпада с волята на народите, чиито страни са членки на съюза…