Вчера по залез слънце португалците отново бяха на уредите. Правеха научените от нашите момичета упражнения, но и не само тях. Опитваха стойка на ръце, като си партнираха. Също и лицева опора от нея. Ходеха босички, с бели стъпала по тревата. Изобщо сериозни спортисти.
По едно време дойде едно цигане с майка си. Момчето мургаво, косичката къса, лицето кръгличко, а очите – като маслини. Ухилено до уши се опитваше да повтори упражненията на батковците. Вниманието му бе привлечено от жълт ластик, който един от мъжете от време на време подръпваше. Замислих се, че само обичаните деца, са така ухилени.
Майката, българка на средна възраст, имаше измъчен вид. Олицетворение на жената, на човека, живеещ в нашата реалност, намиращ утеха и покой в малчугана, който въпреки възрастта и етноса си, говореше правилно и възпитано. Трансфигурацията, преображението се крие в умението да превърнеш болката в утеха, мъката в радост, трудността в смисъл.