Преди време засичах в градинката една млада жена, с черна дълга права коса, ниска на ръст с тъмни, замечтани очи. Правеше ми впечатление, че отделя много време на детето си. Че е с него в парка, че си играят, че не му се кара или вика. Изобщо, че имат силна връзка.
Жената сякаш странеше от другите. Не съм я виждал в шумна компания, нито с бира или цигара в ръка. Бе неотлъчно до чадото си, като вероятно е открадвала по някой миг да почете, ала си личеше че се радва да е с детето. Да имаш дете, да му се радваш и да му отделяш време е благословение.
Днес с радост установих, че дамата е отново благословена. Разменихме погледи, като съучастници, споделящи обща тайна. Може би тя се почуди къде е нашето куче. Вероятно се е досетила. Аз пък ѝ благодарих за това, което ме научи от разстояние. Какво е да си родител за пример.