Има хора, които от първия път ти правят добро впечатление. Дали очите им ще са усмихнати, дали ще бъдат отворени към теб. Има нещо, с което ги помниш и то е хубаво.
Помня, че видях Светозар за първи път на Психодрама фестивала в Пловдив. Той се провеждаше по традиция всяка година в хотел “Тримонциум”. От няколко години насам традицията е прекъсната и мисля, че поради “Пандемията”, или други причини, фестивалът не се провежда редовно.
Сещам, как избрахме с приятели да посетим обучение (или Уъркшоп), на Светозар. Той дойде накуцвайки, подпирайки се на патерици. Лицето ме кръгло, косата черна и дълга, вързана на опашка. Погледът му бе ясен, усмихнат и изпълнен с разбиране. Беше едър мъж, сигурно към сто и повече кила. Групата бе голяма, съставена от професионалисти и гости.
Семинарите, които се провеждаха, имаха отворен характер. Само за някои от тях се изискваше да имаш опит или ценз по Психология, или Психодрама. За този не помня. Помня само, как Светозар седна в центъра пред вратата и групата утихна. Сякаш само с присъствието си, този човек я владееше. Нямаше конфликти, нямаше недоволни, процесът течеше гладко.
Ако не се лъжа той постави листа в краища на стаята, върху които бяха изписани различни емоции. Ние заставяхме в близост до тях и правехме паралел, с усещанията си в момента. После избирахме къде да останем.
Запомних Светозар с неговото присъствие. Като водещ. С патериците, като не разбрахме какво точно се е случило. С благия му поглед.
Днес разбирам, че той е угаснал. Че Бургас, България и Психодрамата са загубили още един Човек, вярвам добър, стойностен, хуманист. Казват починал внезапно. За мен причина за внезапна смърт са стресът, насилието и зле направените медикаменти.
Надявам се ние да продължим делото на Светозар. Човек се ражда с името си и вярвам, че той е носил светлина на Душите, на хората, които са имали нужда. През последните няколко години, а и в момента, всички имаме нужда. От Светлина, от подкрепа. Защото бъдещето е неясно, а настоящето – плачевно.
Годините на Пландемия, драконовите мерки, уж за нейното овладяване, доведоха до стрес, отчаяние и банкрут на немалко хора. Други, като производители на “лекарства” се облажиха. Това време роди патологии. От 2020-та година насам Човечеството страда.
Страда от лъжите на политиците. Страда, от създадени конфликти. Страда, от извършващ се пред очите ни геноцид. Хората, които са истински хуманисти, които обичат Човека никога не биха тръгнали срещу него. Вярвам, че Светозар бе един от тях. Хуманист, човек, подкрепящ. От такива хора има нужда Земята. Светла памет Светозаре и нашите съболезнования.