Чета разни коментари, че писмото и четмото идело от Българите, колко сме дали (някога) на Света. Какви ученици имаме, печелещи състезания по една или друга научна или спортна дисциплина. Това добре, но нека споделя някои мои наблюдения върху съвременната младеж.

Магазин “Била” до НАТФИЗ. От “Кева” направиха бар. Шумен бар, пред който се събират всякакви индивиди, повече лъхащи на алкохол отколкото на изкуство. Спомням си как в това кафене се правеха изложби със стойностни снимки, на известни наши фотографи. Кева бе символ на НАТФИЗ, на Фотографията. Но да се върнем на Била.

Пред мен младежи, дългунести и две девойки. Възраст 16-17 години. Младежите вземат футболна топка, от тези юбилейните за първенството в Германия и я мятат из магазина, не уцелвайки коша в който е била поставена. На касата, след като ги питат дали бутилките вода, които носят, са от магазина. Те отговарят, че са закупени от друг магазин до Макдоналдс споделяйки “Знаеш ли че там струва три лева, една бутилка от 0.50 L?”.

Момичетата вземат гривнички за по три лева бройката и хвърлят монети на транспортната за покупки лента. Охраната я няма. Да попита защо не са оставили водите в шкафчетата? Касиерката се е свила и не прави забележка че ѝ мятат парите на лентата, като трохи на пиле. За мен, обаче, всичко това говори. За липса на уважение, на отношение към Другия и към парите.

На влизане в метрото виждам две момчета облечени в тъмни блузи и панталони. На гърба на едната блуза чета “Back to Auschwitz”. Запитвам се дават ли се сметка тези, понякога с дълги коси, скинари, какво се е случвало в миналото? И че от нас зависи ужасът да не се повтори. Ако ги попитам надали ще знаят къде е бил концентрационният лагер и кога е освободен.

Всичко това, заедно с ръмженето на мотори, пукането на “нитро” от лъскави коли, което не съм виждал в нито една Европейска столица, ме навява на мисълта, че нещо не се връзва. Не се връзва потомци на уж “велика цивилизация”, дала слово, светлина, наука и др., на Света, да се държат като гамени. Да нямат отношение към ближните си. Да нехаят.

“Птичка Пролет не прави”, казват хората. Да, има единици, които работят съвестно, спазват правилата, просто защото обичат реда. Защото уважават Другия. Така се гради Общество. Така се създава Култура. За тези, които са учили по един и няколко езика зад граница, които навлизат в политиката с желание да “управляват” знаем, че са били винаги привилегировани…