Месец: юли 2024 (Страница 2 от 2)

Казват, че преди хиляда и повече години, българите минават Дунава, обединяват се със славянските племена и образуват българската държава. Тоест държавата очертава своите граници и поема грижа да защитава пряко интересите на своите поданици, като последните стават част от нея на база общ език, етнос, религиозни или други интереси.

Дотук добре. Доколкото инструментът “Държава” защитава интересите на своите поданици, неговото съществуване е оправдано. В момента, в който държавниците натиснат врата на своите поданици, започнат да вземат решения на база идеологически, но най-вече икономически интереси, защитаващи определена върхушка, се явява противоборство.

От една страна имаме един апарат, изкуствено създадена система, чиито оператори движещи сложните лостове на властта, желаят да останат в нея. Или в сянка, но с ръка върху нея. От друга страна имаме Народа. Тази маса, сред която властта нерядко въвежда провокатори, което е нужно на върхушката и пазещите я, да съществуват. Парадокс, нали?

Някой написа, че връщането към Общности би било анархия. За мен анархията е безвластие, или власт на всеки, с оръжие в ръка. Човекът има нужда от социум, от Общност. От среда, в която да се чувства ценен. Да може да развива своите и на близките ресурси. Да създадем дом и семейство.

В нашето съвремие така наречените Западни държави, отдалечени от Християнските ценности, отдалечени дори от Старозаветния Морал, водят яростна борба срещу своите народи. Когато гледам предавания от Европейския парламент, или от който и да е парламент на страна от ЕС и извън него, виждам фарс. Виждам неприкрита жестокост.

Затова и младите хора не гласуват. На принципа на общностите те се школуват, учат занаят, помагат си. Учат и пътуват на Гурбет, само и само за да оцелеят. Защото конкуренцията не е лоялна. В България големият бизнес и структури отдавна са завладени и преразпределени от хора на номенклатурата. Разрови ли се човек все ще открие такава връзка.

В ЕС се раздават пари за всякакви безумни проекти, като по този начин се стимулират финансово приближени и фаворизиращи властта фирми и структури. Съвестния човек няма нужда от пари наготово. Той ще се почувства зле да дава процент под масата. Да надписва сметки.

Някой ще каже, “Ами те така стават нещата моето момче”. Стават, за хора без Морал, без Съвест, без страх от Бога. Кадърният човек разчита на ръцете си, на ума и на сърцето си. Той не влиза в схеми. Кадърните, различните, инициативните, могат да застанат на мушка на властта, която се окопава.

Така се появяват първо “крайно десни”, после “конспиратори”, след това “разпространители на невярна информация”. Повечето неверни неща, през последните години, чухме главно от устните на политиците и техния антураж, включително платени “експерти”. Държавата не е Общност и няма да бъде.

Бай С. надживя свои връстници, работещи в областта на киното и фотографията. С някой от тях, като проф. Румен Георгиев и Митко Хаджиилиев, се събираха всяка сряда в Кева, да похортуват. Бай С. беше винаги усмихнат, с лъскави очи, белнати зъби, вероятно закрепени към чене.

Имаше слабост към хубавите, компактни фотоапарати. Веднъж си закупи от мен малък Rolleiflex, не помня дали работещ на цял, или половин кадър. Беше щастлив да притежава този мъник. След време го видях с компактна, цифрова камера в джоба.

Бай С. имаше татуирана недовършена шестолъчна звезда на едната ръка. Може би на времето е имал любима от еврейски произход. Може би самият той носеше семитска кръв, или имаше свои лични причини. Все пак на времето да имаш татуировка си бе малко срамно.

В Западния Свят са татуирали каторжници. В концлагерите, където хората нямат име, но номер. Татуираха се и необразовани хора, принадлежащи към други социални прослойки и главно от ромски произход. По тялото и ръцете им можеш да прочетеш “Р. завинаги”, имаше също сърца, котви и др.

Сега хората се татуират, сякаш тялото им е платно, връз което могат да рисуват. Пардон, други да рисуват. Да го дупчат (пиърсинг), да го осакатяват, понякога безвъзвратно. А тялото, Тялото е свещено. То е дар от Природата, Бога и хм, знаеш ли бай С., с бялата ти коса, усмихнат и лъскави зъби, макар и фалшиви, щастлив бе ти, че имаше само една недовършена звезда…

Прочитам и чувам, че “народните” представители мислят да въведат още ограничения и такси на хората. Едното ограничение е, кола да не може да мине технически преглед, ако собственикът има задължение към КАТ. Това си е откровено безумие и изнудване.

Да приемем, че в едно семейство има автомобил, който се ползва от трима възрастни. В случай на направено нарушение, последното може да е извършено от един от шофьорите на колата, за което той носи отговорност. Защо намесваме превозното средство? Само ли се движи то, по пътищата?

Второто безумие, за което не съм прочел но чувам, че искат да въведат, е заплащането на такса за достъп до инфраструктура. Като питейна вода, ток и др. Т.е. не ползваш, но плащаш. Въпреки, че инфраструктурата вече е изградена, най-вероятно преди години, с народни или на общността средства. В този ред на мисли да попитам, не е ли редно доставчикът да плаща на сградата, че я ползва като територия за предлагане на своята услуга?

Така собствениците на ЕС могат да решат да събират такси от Софийска Вода, от НЕК, от доставчици на Интернет. Дори да блокират клетъчния сигнал и пожелаят да им се плаща за преминаването му през техния имот или сграда. Безумията и изнудването са насочени към малкия човек. Този, който може и без Интернет, без телефон, но не и без ток и вода.

Алчността е толкова безчовечна, толкова меркантилна, че обезличава пишещия “наредбата”, “закона”. Обезличава потребителя и облагодетелства една върхушка, мафия, съставена от паразити, които усвоиха структури, като достъпа до вода и електричество и сега се чудят как да доят Народа.

Питам къде е Комисията за защита на потребителя, или и тя е платена? Защо не надигне глас, против безумията. Против рекета, против трансхуманизма? Някой ще каже да си мълчим, да сме доволни че имаме ток, вода и че плащаме всеки месец завишени сметки. Не, с мълчане Човек не защитава правата си.

С мълчане са водени овците на заколение. С мълчане се наблюдава геноцид и ставаш неволен съучастник. С мълчане се приемат “закони”, “наредби” и “укази”, които уронват морала, както на институциите, които ги приемат и са въвлечени, така и на самия Човек. На масата, на избирателя на потребителя. Тази гавра трябва да спре.

Гаврата с наложените “Еко норми” за колите. Гаврата с наложените скъпи и не толкова ефективни, камо ли “зелени”, трансформатори на някои видове енергия, като вятърна и слънчева. Гаврата с превръщането на Човека от Божие подобие в ползвател. В дойна крава на корпорациите. В изтривалка за институциите, чиито служители се чудят какво да правят, но не и да вършат нещо градивно за Бога, Обществото, или себе си. Тази игра е жестока.

Пишещите правилата са трансхуманисти, жестоки безлични хора. Или може би не-хора? Наше право и дълг е да се борим против несправедливостта.