Луната е кървава,
а теб те няма
и аз просто не знам
накъде.
Свивам се в тъмното
потен, диря забрава
и се будя с мокро лице.
Теб те няма,
Луната заменило е
Слънцето, в ранни зори
сред сиво-розови облаци,
след тежките сънища
след спомени и мечти.
Липсваш ни, Кира
14.07.2024 г.