Прочитам и чувам, че “народните” представители мислят да въведат още ограничения и такси на хората. Едното ограничение е, кола да не може да мине технически преглед, ако собственикът има задължение към КАТ. Това си е откровено безумие и изнудване.
Да приемем, че в едно семейство има автомобил, който се ползва от трима възрастни. В случай на направено нарушение, последното може да е извършено от един от шофьорите на колата, за което той носи отговорност. Защо намесваме превозното средство? Само ли се движи то, по пътищата?
Второто безумие, за което не съм прочел но чувам, че искат да въведат, е заплащането на такса за достъп до инфраструктура. Като питейна вода, ток и др. Т.е. не ползваш, но плащаш. Въпреки, че инфраструктурата вече е изградена, най-вероятно преди години, с народни или на общността средства. В този ред на мисли да попитам, не е ли редно доставчикът да плаща на сградата, че я ползва като територия за предлагане на своята услуга?
Така собствениците на ЕС могат да решат да събират такси от Софийска Вода, от НЕК, от доставчици на Интернет. Дори да блокират клетъчния сигнал и пожелаят да им се плаща за преминаването му през техния имот или сграда. Безумията и изнудването са насочени към малкия човек. Този, който може и без Интернет, без телефон, но не и без ток и вода.
Алчността е толкова безчовечна, толкова меркантилна, че обезличава пишещия “наредбата”, “закона”. Обезличава потребителя и облагодетелства една върхушка, мафия, съставена от паразити, които усвоиха структури, като достъпа до вода и електричество и сега се чудят как да доят Народа.
Питам къде е Комисията за защита на потребителя, или и тя е платена? Защо не надигне глас, против безумията. Против рекета, против трансхуманизма? Някой ще каже да си мълчим, да сме доволни че имаме ток, вода и че плащаме всеки месец завишени сметки. Не, с мълчане Човек не защитава правата си.
С мълчане са водени овците на заколение. С мълчане се наблюдава геноцид и ставаш неволен съучастник. С мълчане се приемат “закони”, “наредби” и “укази”, които уронват морала, както на институциите, които ги приемат и са въвлечени, така и на самия Човек. На масата, на избирателя на потребителя. Тази гавра трябва да спре.
Гаврата с наложените “Еко норми” за колите. Гаврата с наложените скъпи и не толкова ефективни, камо ли “зелени”, трансформатори на някои видове енергия, като вятърна и слънчева. Гаврата с превръщането на Човека от Божие подобие в ползвател. В дойна крава на корпорациите. В изтривалка за институциите, чиито служители се чудят какво да правят, но не и да вършат нещо градивно за Бога, Обществото, или себе си. Тази игра е жестока.
Пишещите правилата са трансхуманисти, жестоки безлични хора. Или може би не-хора? Наше право и дълг е да се борим против несправедливостта.