Бай С. надживя свои връстници, работещи в областта на киното и фотографията. С някой от тях, като проф. Румен Георгиев и Митко Хаджиилиев, се събираха всяка сряда в Кева, да похортуват. Бай С. беше винаги усмихнат, с лъскави очи, белнати зъби, вероятно закрепени към чене.
Имаше слабост към хубавите, компактни фотоапарати. Веднъж си закупи от мен малък Rolleiflex, не помня дали работещ на цял, или половин кадър. Беше щастлив да притежава този мъник. След време го видях с компактна, цифрова камера в джоба.
Бай С. имаше татуирана недовършена шестолъчна звезда на едната ръка. Може би на времето е имал любима от еврейски произход. Може би самият той носеше семитска кръв, или имаше свои лични причини. Все пак на времето да имаш татуировка си бе малко срамно.
В Западния Свят са татуирали каторжници. В концлагерите, където хората нямат име, но номер. Татуираха се и необразовани хора, принадлежащи към други социални прослойки и главно от ромски произход. По тялото и ръцете им можеш да прочетеш “Р. завинаги”, имаше също сърца, котви и др.
Сега хората се татуират, сякаш тялото им е платно, връз което могат да рисуват. Пардон, други да рисуват. Да го дупчат (пиърсинг), да го осакатяват, понякога безвъзвратно. А тялото, Тялото е свещено. То е дар от Природата, Бога и хм, знаеш ли бай С., с бялата ти коса, усмихнат и лъскави зъби, макар и фалшиви, щастлив бе ти, че имаше само една недовършена звезда…