При последната ни разходка с Ради на Витоша ни следваха две котки. Поклащаха тела като тигри. Движеха се след нас по пътеките. Следваха ни неотменно, на десетина крачки. Понякога се промушваха между краката ни и се отъркваха. Радваха се и на други туристи, които подхождаха по-смело, вдигайки ги на ръце.
Животните са на този Свят да ни научат важни неща. Като да ги обичаме, да обичаме другите, да оставим да бъдем обичани. Да обичаме себе си. Те ни показват колко е важно и безвъзвратно времето, което прекарваме със съществата, които считаме близки. Време, което се изтича мимолетно…
Запитвам се кой има по-голяма нужда да бъде прегърнат, обичан. Да даде или получи Любов. Може би Човекът. Неговата Душа е склонна да живее в сянка и студ. Да се свива и обезверява. Да се мъчи. Докато песента на някоя птичка, топка косми с туптящо сърце и вирната опашка или верен поглед, не му стоплят Сърцето.