Под нас живее дама от Н. Кожата ѝ е тъмна, подобно на шоколад или абаносово дърво, характерно за континента, от който иде. Нейните родители пристигнаха на гости. Майката, леко пълна матрона облечена в цветна рокля, бащата, с риза, каскет и часовник, чиито светъл циферблат контрастира с цвета на кожата му.
Радвам се, когато нови хора идват да живеят в нашия блок. Учтиви и поддържани, макар че пристигат от друга страна. Какво ли си мислят за нашата София, с разбити улици, блъсканица, нервни шофьори и клаксони? Гледат ни с тъмните си, матови и благи очи и може би ни прощават.
Как да не приемеш човек, който бяга от война, от геноцид, от политическо преследване у дома си, в страната си? Всеки, който търси убежище, или по-добър начин на живот, трябва да е добре дошъл. Човешко е да го приемеш, да му помогнеш. Нечовешкото го виждаме. И когато лидерите на страни от ЕС роптаят срещу бежанците, изпращайки в същото време оръжие в точки на конфликт, ти ставя ясно че иде реч за отвратителен лобизъм.