Има дни в които се чувстваш в единение с Природата. И точно бивайки сред нея, сред жуженето на бръмбарчетата, шарено-изписаните криле на пеперудите и доверилата се гъсеница, лазеща по твоята обувка, се чувстваш в едно с Цялото. С този късно-пролетен пробуден Свят, изпълнен с Живот.
И знаеш, че нищо лошо няма да ти се случи. Защото насекомите, птиците, змиите дори, Живата Природа, е разумна и когато някой ѝ се радва и обича, му отвръща със същото. Тя дъха, на зеленина, на свежест, на бистра вода и горски ягоди. Ароматът на последните е толкова наситен, че остава на пръста ти след часове.
Единствено гледките от Човешкия живот могат да те натъжат. Като тази, на двама възрастни, 60-70 годишни, почистващи монументална плоча, малък паметник със снимка на момче, до мантинелата. Природата дава. Иска да ѝ се довериш, да опазваш Живота, който е създала и ще пребъде и след теб. Този миг на доверие, на Единение, трае цяла Вечност.
23.06.2024 г.