Човекът, според мен, се чувства сирак в Слънчевата система. Той не знае своя истински произход. Търси из древни митологии и книги, из паметници, както из дебрите на науката, на Генетиката и Биологията, и се опитва да си обясни своето съществуване. Търси своя Баща.
В Библията пише, че Бог създава човека от кал. От пръст, от земя и му вдъхва Божественото си дихание, Живота, в него. Тоест сякаш Човекът е някакъв вид биологичен експеримент, който в даден момент е добил съзнание. След това Бог се смилява над него и го дарява с Другарка. Тоест дава способност на това същество да се размножава.
Оттук започва и “грехопадениято” или по-скоро възможността за въплътяване на духове в Човешки образ. Той е създаден по Божие подобие, което ни кара да мислим, че нашите създатели са имали подобни нам черти. И все пак биологичното създаване, съчетаването на ДНК, кръстосването на видове, е различно от създаването на Души. Това може само Бог.
Ние сме в процес на търсене, на повторно осъществяване на Връзката с Бога. Оттам и с всички други разумни същества, както в Слънчевата система, така и в нашата Галактика. Вероятно има и множество неорганични, но интелигентни същества, като Ангели и Архангели, чието място и йерархия в Природата тепърва ще узнаем.
Кой има интерес Човекът да бъде в неведение за своя произход? Знаейки че е Божествен, той не би се плашил от нищо. Би знаел, че неговата Душа произлиза от Бога, има определена мисия и ще се върне при Него. Разбирайки, обаче, че може да е плод и на генетичен експеримент на напреднали Същества, Човекът започва да си задава въпроси и се натъжава.
Например кои са тези същества. С каква цел са го създали? Защо в началото е бил еднополово същество, без възможност за размножение? Как са ограничили и определили продължителността на живота му? Човекът започва да си мисли, че е част от експеримент, чиято лаборатория е Земята.
И все пак Божественото, това, което ни кара да творим, да търсим и си задаваме въпроси, ще ни помогне, както да намерим отговори, така и да добием представа за цялата картина. Защото знаейки я, от една страна ще сме наясно със своя произход, а от друга, ще знаем и своето предназначение.
Човекът е Сътворец заедно с Бога. Може би и ние ще достигнем до етап, в който ще можем да заселваме планети. Да кръстосваме видове и правим хибриди. Да определяме продължителността на живота им и споделяме с тях знания. Ще бъдем Прометей за едни клети създания, поставени някъде по Пътя на Еволюцията.
Ние носим отговорност пред Живота, също както и нашите създатели. Защото той е свещен. Защото само чрез него еволюираме и успяваме да въплътим душите си. Да познаем тела и Светове. Да се върнем към Бога с нови преживявания и умения. А Той знае, промислил е и помни, всичко.