Нямах “равен старт” в Живота, подобно на мои съученици или приятели. Не съжалявам за това. Не съжалявам, че моите деди на са били партизани, не са оцапали ръцете си с кръв, за да вземат чужда Земя или Имот. Не, изобщо.
Не съжалявам, че не учех в елитно училище, че нямах “Лего”, че родителите ми нямаха кола, или японски телевизор. Че не построихме вила на три етажа и не усвоихме парцели в София, или до морето.
Едно остава на човека и това е неговата Съвест. Благодаря на Баба ми, че ми остави смелостта и вярата в Бога. На дядо ми, че е бил убеден комунист, без да мъчи хората и се възползва от обстоятелствата. А обстоятелствата в една тоталитарна държава, могат да превърнат мнозина в нищожества…