По улиците виждам младежи, на по 20-30 години, карат коли за по петдесет хиляди и повече лева. Не изглеждат като хора, които имат опит в професията си. Да кажеш, че са лекари, инженери, или тесни специалисти. Или пък музиканти виртуози. Не, просто имат отнякъде пари и ги харчат.
Замислям се, кое породи у нас класовите различия. Не, това не е високият ценз. Не са положените усилия, да се докажеш в една област. Да добиеш знания и да си полезен на хората.
У нас възможността да се облажиш покрай някой (евро)проект или финансиране, роди тези новобогаташи. Преди няколко месеца гледам спонсорирана реклама във ФБ – 20 000 лв., финансиране на фирми за дигитално присъствие (каквото и да означава това).
Някой ще каже “Какво се оплакваш Атанасов, нали и ти правиш сайтове?”. За мен, е повече от ясно, че влезлите в схемата ще си купят джипка на старо за 15 бона и си направят сайт-визитка за няколко хиляди. А съм против, защото се пръскат пари, дават на хора без ценз, култура и възпитание да пилят гуми. До следващия проект. А на улиците в София, млади и стари ровят по кофите.
Да инвестираш лични средства, да извадиш пари от собствения си джоб. Да вземеш кредит от банка, да си платиш машините или софтуера. За това се изисква морал и мъжество. Това създава и лоялна конкуренция.