Целта на изследването е възникване на дискусия по темата.

Източник: сайт на Хамбургския университет.

https://www.uni-hamburg.de/newsroom/presse/2021/pm8.html

Дата на публикация: 18.02.2021 г.

Повече от година Коронавирусът е причина за световна криза. Ученият в областта на наночастиците Проф. Др. Роланд Визендангер, хвърля светлина в свое изследване по темата. Той достига до извода, че както количеството, така и качеството на доказателствата, сочат като причина за днешната пандемия, към инцидент в лабораториите на Института по вирусология в У-Хан, Китай.

Изследването е извършено в периода Януари-Декември 2020 г. То се основава на приложение на интердисциплинарно проучване на база търсене и използване на различни източници на информация. Сред тях научна литература, отпечатани и онлайн статии, както и лична комуникация на автора с хора от научния свят. В рамките на изследването са приложени научни доказателства, както и множество добавящи тежест, факти:

  • За разлика от предишните предизвикани до този момент от Коронавируси епидемии, като SARS и MERS,  година след възникване на днешната пандемия не може да бъде посочен междинния приемник на вируса, който да е причинил предаването на SARS-CoV-2 от прилепи върху хора. Теорията за Зооноза, като възможна за обяснение на пандемията, не почива върху здрави научни основи;
  • SARD-CoV-2 вирусите могат по учудващо добър начин да се закрепват върху човешките клетъчни рецептори и да проникват в клетките. Това става възможно чрез специални клетъчни рецептори и области, свързани с един специфичен (Фурин) отворено място на назъбените корона вирус протеини. Тези две свойства не са установени при Коронавирусите и сочат към изкуствен произход на SARS-CoV-2 причинителя;
  • Прилепи не са предлагани на подозирания рибен пазар в У-хан. Във Института по вирусология в същия град, обаче, има колекция от зарази пренасяни от прилепи, произхождащи от пещери из далечните южни китайски провинции. Малко вероятно е прилепи, чието местопребиваване на разстояние 2000 км., да са се насочили към У-хан и да са станали причина за избухване на епидемия в близост до Института по вирусология;
  • Група изследователи от Института по вирусология в У-хан извършва генетични експерименти върху Коронавируси от дълги години, с цел да бъдат направени по заразни, опасни и смъртоносни за хората. Това бива доказано в научната литература чрез множество публикации;
  • Малко преди избухването на пандемията от Коронавирус е регистрирано ниско ниво на сигурност в Института по вирусология в У-хан;
  • Има множество преки доказателства относно лабораторния произход на SARS-CoV-2 вируса. Млада научна работничка от Института в У-хан е била сред първите заразени. Има още така множество доказателства, че още през Октомври 2019 SARS-Cov-2 причинител е бил изпуснат от Института по вирусология и след това разнесен. Също така има доказателства за назначена проверка на института през втората половина на Октомври 2019, от страна на държавните власти.

“Днешната Коронавирус пандемия не намира място само в медиите. Тя ще ни занимава още дълги години, най-малкото поради социалните и икономически последствия. От месеци на преден план в медиите и политиката стои справянето с кризата от Коронавируса. От голямо значение, обаче, е критичната дискусия от научна гледна точка, относно въпроса за произхода на днешната пандемия, тъй като на база на знанията могат да бъдат предприети адекватни предохранителни мерки, които да ни предпазят от възникване на подобни пандемии в бъдеще” – Др. Роланд Визендангер.

Изследването е завършено през Януари 2021-ва година, като първоначално е било разпространено и обсъждано в научните среди. Неговата публикация цели подтикване към дискусия, особено по отношение на етичните аспекти на така наречените изследвания в областта на “gain of function”, които правят причинителите на заболявания по-заразни, опасни и смъртоносни за хората.
“Това не може да бъде занимание само за малка група учени, но трябва да бъде поставено на обществено обсъждане”, казва автора на изследването.

Изследването е публикувано на адрес:
http://doi.org/10.13140/RG.2.2.31754.80323

Превод от Немски, Георги Атанасов.