Понякога ти се иска да си сред тълпата. На улицата, или в магазин. Там където се надяваш да срещнеш разумни и добри хора. Стари софиянци. Интелигенти. Някой, който да те разбере и помогне. Да бъде човек. Да излезе от голяма и скъпа кола и да не прилича на мутра.
Времето в което живеем е на контрасти. Виждам изключително скъпи коли, за по 50-100 хил. лева и същевременно хора, които бъркат по кофите. Молят за някоя стотинка, свирят и пеят на улиците. Някои от тях със съвсем приличен външен вид. Културни, но изпаднали хора.
Тази пропаст е създадена. Корупцията даде възможност на мнозина да вземат пари от ЕС за измислени проекти, да въртят бизнеси като автопаркинги на ключови места и видиш ли до разширената наскоро зелена и синя зона. Корупцията и безхаберието са в основата на нищетата.
Само че тя е морална нищета. Затова богатите и далавераджийте пратиха децата си да учат и работят в чужбина. Защото тук, в България стана като зверилник. Като цирк. Като една машина за източване на пари от всякакви далавери, от незаконното рязането на дърва до стерилизацията на коли, по границата.
И ние сме насред този цирк. В който горили карат коли, по-скъпи от апартаменти. В който полицията е арогантна и не спазва правилата. Ние сме сред този адски водовъртеж и се опитваме да оцелеем. И не само това, да бъдем хора. Защото в 21-ви век, това е най-трудното.