В последните няколко години се очертават тенденции, които би трябвало да “облекчат” живота на човека, да направят Земята “по-чисто” място и да подобрят здравеопазването. Дали това е така? Нека да разгледаме всяка една от тези тенденции и помислим.

Премахване на парите в брой

Премахването на плащанията в брой, респ., парите е инициатива, поета от Швеция. До 2023-та година страната трябва да се превърне в първата, в която плащанията в брой отпадат изцяло. От една страна това е облекчение. Не трябва да носим пари в брой. Средствата ще бъдат налични само в нашите сметки, във финансов еквивалент на сумата в дадена валута.

От друга страна всяко едно плащане ще бъде проследимо. Няма да можем да дарим пари някому, ако той не притежава банкова сметка или терминал. Банковите сметки се обслужват срещу такса. Самите терминали работят на ток, биват инвестиция като покупка и поддръжка и не всеки може да си ги позволи. Те ще изискват Интернет връзка и мрежа в която да работят. Ще трябва да се изработят и милиони кредитни и дебитни карти – за всеки жител поотделно. Всичко това ще се отрази негативно върху екологията.

До момента богатството бе реално. В бъдеще ще се превърне във “виртуално”. Необходима е само малка намеса в личната сметка, така че последната да бъде променена. Нека си спомним, че след началото на военната операция в Украйна, руските жители загубиха достъп до международните си сметки. Какво би се случило с личните средства, ако в даден момент станем „неудобни“ за нашето или чуждо правителство?

Забраняване производството (а вероятно и шофирането), на коли с ДВГ

Забраняване производството на коли с ДВГ (двигател с вътрешно горене) е следствие от желанието да се изхвърля по-малко въглероден диоксид в атмосферата. Дали, обаче, личните автомобили са главен замърсител?

Производствата, пътуванията със самолети, военните действия и търговските кораби, вероятно изхвърлят много повече CO2 в атмосферата. Към тях трябва да прибавим вулканичната активност и отделянето на въглероден двуокис от живите същества. Не искаме да кажем че редуцирането на движението на лични превозни средства с ДВГ няма да се отрази положително на Природата, но това не е цялостно решение.

Потребителите биват притиснати да закупуват скъпи електрически коли, като не всяко правителство подкрепя финансово подобно начинание. От друга страна, електрическите коли могат да съдържат технологии за проследяване (GPS) и дистанционен контрол (умни коли), които представляват както намеса в личния живот на човека, така и възможност за злоупотреба.

Какво ще се случи с наличните вече коли с ДВГ? Вероятно тяхната употреба ще се ограничава с времето, поради високите цени на горивото, неговата липса и налагащия се наратив за “Зелена енергия”. Все пак за страни с нисък доход използването на селкостопански машини и коли с ДВГ е единственият начин хората да продължат да работят и се придвижват. Възниква и въпросът какво ще се прави с рециклираните батерии от електромобилите, които вероятно съдържат олово и други тежки метали.

Налагане на “Зелен сертификат”, като критерий за работа, образование и пътуване

Стигнахме до третата налагана тенденция. От случая с Ковид (един единствен вирус), правителствата желаят да наложат “Зеления сертификат” като критерий, дали даден индивид е здрав. Сертификатът може да даде информация дали човек е носител на този вирус, но не дава такава, за неговото общо психическо и физическо здраве.

От тази гледна точка налагането на сертификата е едностранчив опит хората да бъдат имунизирани само срещу едно заболяване, без оглед на страничните ефекти от препаратите за имунизация в дългосрочен план. “Зеленият сертификат” се превръща в средство за разделяне на обществото на “сертифицирани” и “несертифицирани”, което граничи с расизъм.

До момента в историята на Човечеството хората не са били делени и приемани според здравното им състояние. Още повече, че “сертификатът” се превърна в условие за достъп до работно място, заведение, публични пространства, учебни заведения и др.

В заключение желанието за премахване на парите в брой, спиране производството на коли с ДВГ и “Зеленият сертификат” изглеждат повече като ограничения налагани на Човека, отколкото облекчаване на живота, екологични решения и свободи.