Музиката е най-лесният начин да стигнете до нечия душевност. Ние сме израснали със сърдечния ритъм на майките ни. В ритъм, или хармония, текат мислите и действията. Добрата и хармонична музика спомага за нашето тониране. Лошата, или хаотична, може да свали вибрациите ни.
Опитвам се да слушам хубава музика на различни езици. За жалост радиоефирът е залят главно с англоезична поп-музика. Не че сред нея няма някои добри неща, но ако се заслушаме в текста надали ще открием нещо дълбоко. А какво става с другите езици и култури?
Изучавайки чужд език човек иска да влезе във връзка с различна култура. Дори да не познаваме езика, мелодията ни докосва и вълнува. Да знаем повече езици е безмерно богатство. Музиката е нещото, което мигом може да ни свърже с някого, със спомен, мечта, или пренастрои нашата душевност.
Затова и последната се използва в събития, при тренировки или медитация. Музиката се е използвала и за политически и военни цели. През Втората Световна война съюзниците пускат често песента „Lili Marlene“, с цел да внесат чувство на меланхолия и подтиснат бойния дух на германците. В последствие песента става любима на войниците и от двете враждуващи страни.
Една от най-пропагандните песни на 20-ти век, за мен, е „Go West“ на Pet Shop Boys. Тя възниква след разпадането на Съветския Съюз. В текста се промотира миграцията на Запад, където “небето е синьо”, “има свобода” и че това е “нашата съдба”. Лично харесвам някои песни на групата, но не мога да си обясня тази.
Добре е да се вслушваме в това което чуваме и да го филтрираме. Да допускаме до ушите си хубави и истинни неща. Ако е слово, да е Истина. Ако е музика, да е на висота и ни докосва. Не всеки може да твори като Бах или Вивалди. Въпреки това песента от филма „Козия Рог“ продължава да ни вълнува.
Във време, в което информацията бива предадена по такъв начин, че да обслужи нечии интереси (а кога ли не е било така), човек трябва да бъде избирателен и внимателен към източниците. Повторената много пъти слаба песен може да се превърне в “хит”, също като и повторената лъжа – в публична “истина”…
София, 9.04.2022 г.