Рано станах Либе,
Слънце йощ не бе изгряло.
И си мисля за твоите гайтани църни,
църни – ненагледни.
Въртя се на миндера,
все тебе ази диря.
Твоята усмивка
дет е кат’ звездица
що веч бледнее на небето,
целуната от Райко.
Твоите косици меки,
либе ненагледно,
твоите две зеници –
топли въглени.
Ръки ти бели
от млеко излети,
що копнея да ме милват
и снага ти кръшна…