В черковата
обсипана богато
иконата
изслушваше момичето.
Слушаше
и плачеше
без сълзи.
Пред иконата
обсипана със злато,
с обеци и пръстени,
с хоругви, благовония,
с кокичета и със целувки
момичето стоеше –
непоклатимо,
жалещо
душата си.
Хора идеха
и си отиваха,
ала момичето стоеше…
дорде Девата
не излезе
и я прегърна.
София, 12.02.2019