. . .
Tи питаш ме малко момиче,
ти питаш ме – Дивна,
защо очите ми
са налени със сълзи.
Защо те капят
и преливат безспирно
опитвайки се да угасят
сиротния жар…
да сподавят копнежа
по ласката,
дето витае
във въздуха.
Ти, мила Дивна, си още малка,
ала някой ден
ще разбереш терзанията
на самотното сърце.
София, 10.II.2019