да живея без очакване –
като полета
на птица
към безбрежност.
Да ме носи вятърът
и лашка времето.
Да не страдам,
ала и не радвам
от очакване,
но когато ме погали Слънцето
и скрия се
под пръски
на вълни.
Научих се
просто да те чакам…
и да летя.