Когато наближaвахме планетата всъщност не знаехме какво да правим. Бяхме абсолютно студени и бездушни, оголени в плътта си, която не ни носеше чувственост и само търсехме начини как да продължим съществуването и сред агонията на ума и съзнанието си. Ние бяхме постигнали всичко, върха на технологичната мисъл бе покорен, ала в душите и черупките ни – тела бе празно.
Тогава дойде и голямата болест. Отказвайки да минем в друго – безплътно измерение избрахме да запазим телата си и да продължим технологичното си развитие. Размножавахме се чрез серуми, селектирахме генетичните си линии, опитвахме се да оцелеем. Кожата ни бе тънка подобна на хартия и олесялите ни крайници и голи глави лъщяха под светлината на илюминаторите и впивайки се в металните – студени уреди. Ежедневието загуби своя смисъл…
Намерихме тази планета която беше още девствена, дива. Още тогава знаехме че нещо не е както трябва, но бяхме забравили че няма нищо случайно във Вселената. Връзката ни с Него беше прекъсната и по тази причина не рабрахме веднага че Той е искал да ги намерим. Това бе шанс за нас и за тях… Шанс да минем едно ниво напред, да преоткрием връзката…
Начинът да се инфилтрираме бе не чрез груба агресия. Тези същества – хората имаха разум, не развит и могъщ като нашия, но достатъчен да ни отличи като агресори, отхвърли и погуби. Трябваше ни метод да се внедрим без да ни забележат. Много ни харесваха техните жени – с дълги прави коси, стигащи до кръста. Нашите жени с които се любехме през уреди и зачевахме деца в епруветки бяха кльощави – с голи глави и обезкосмени сиви тела. Земните – с румена плът и миришещи възбуждащо.
Започнахме да влизаме в мислите им. Да се появяваме в сънищата им, да се инфилтрираме в полето на Планетата. Създадохме легенди за нашите срещи и оставихме хората да ги разпространяват и разказват. Вземахме някои от тях на корабите си и им показвахме чудесата на нашите технологии. Чудеса за тях и играчки за нашия ум. Хората ни удивляваха с начина си на разбиране и интерпретация…
И тогава, с времето започнахме да експериментираме. Искахме да продължим чувствения си живот – да усетим отново какво е да дишаш атмосфера, да тичаш, да се носиш по вода да правиш любов. Имахме бегълци, стана сражение. Някои избягаха и унищожиха земната лаборатория – Едем в която провеждахме генетични отпити, които целяха да създадат устойчива ДНК структура между нашата и тази на хората.
След като Едем бе разрушен, нашите братя бегълци започнаха да се размножават с генетично модифицирани хора. Така се създаде първата раса която беше несполучлива и се наложи да я унищожим. Земята нямаше да има достатъчен ресурс да изхрани Гигантите и те щяха да нарушат нейното екологичното и био равновесие. Опитите продължиха до създаване на втора устойчива хибридна раса, чиято ДНК бе по-тясно интегрирана с нашата.
По този начин ние успяхме да повишим вибрациите на хората и предавайки нашето знание за електромагнитните биополета, наука и математика да изравним нивото им на съзнание до праг в който да могат да ни приемат за нещо реално. Да бъдем заедно с тях, да чувстваме и живеем отново в плът. Имаше разбира се и изкривявания, които отново доведоха до катастрофи и намеси на междугалактически сили.
Дали сме виновни? Ние просто искахме да намерим място във Вселената на което да се заселим и да продължим своя жизнен цикъл. Отхвърляйки духовното ниво което ни предстоеше, ние останахме да се учим с тях и се превърнахме в едно неделимо цяло. Нашата Магия, знания, медицина, математика и умения за боравене с оръжие се превърнаха в сила или кошмар за хората. Те намериха път към космоса, а ние пътя обратно към Силата, което ни доведе на Земята…
София 3.03.2011 г.