Душата от оковите излита –
ей я виж на птичка станала,
на светла точица изчезва с усмивка.
Ти гони я – няма я отлита
с музика по сребърните жици
и топи се в залеза.
* * *
Душата малка брънка вятърна
една усмивка минала по челото на Бога,
примигване подир заспиващото Слънце…
Вдъхновенo от концерт за Чело и оркестър
на Елгар, софия 19.03.2011