словесни проблясъци

Месец: февруари 2010 (Страница 2 от 2)

Из дебрите на моята интуиция…

Пустота цари в сърцето
след като веднъж е изтръгнато.

Из кухините се вие подобие на чувства
и лепне – студено отвътре.

Всъщност е празно
до дъното на… самата душа
и всеки светъл лъч
потъва в Нищото.

– – –

из бала на празните сърца

късно…

Знаеш ли какво прокъсва плътта –
илюзията че е жива.

Просто се вее на парцали
наричани понякога – чувства.

Тлеещият въглен отвътре
е пепелта, в която се ражда утрото.

Тялото е сковано, устните – сухи,
но съчките отвътре пропукват…

29-30. I. 2010 г.

Листопад

Вдъхновението окапва
като нежни листа – без звук.

Няма нищо, никой не чува и усеща –
просто подминава.

Листото стои в хладното
докато вятърът го поеме.

В края на полета си, попадайки
в прегръдките на земята – потръпва
и който се заслушва го чува…

София, 28.01.2010 – на Лини

По-нови публикации »