Пустота цари в сърцето
след като веднъж е изтръгнато.
Из кухините се вие подобие на чувства
и лепне – студено отвътре.
Всъщност е празно
до дъното на… самата душа
и всеки светъл лъч
потъва в Нищото.
– – –
из бала на празните сърца
словесни проблясъци
Пустота цари в сърцето
след като веднъж е изтръгнато.
Из кухините се вие подобие на чувства
и лепне – студено отвътре.
Всъщност е празно
до дъното на… самата душа
и всеки светъл лъч
потъва в Нищото.
– – –
из бала на празните сърца
Знаеш ли какво прокъсва плътта –
илюзията че е жива.
Просто се вее на парцали
наричани понякога – чувства.
Тлеещият въглен отвътре
е пепелта, в която се ражда утрото.
Тялото е сковано, устните – сухи,
но съчките отвътре пропукват…
29-30. I. 2010 г.
Вдъхновението окапва
като нежни листа – без звук.
Няма нищо, никой не чува и усеща –
просто подминава.
Листото стои в хладното
докато вятърът го поеме.
В края на полета си, попадайки
в прегръдките на земята – потръпва
и който се заслушва го чува…
София, 28.01.2010 – на Лини
© 2024 freebreeder
Тема от Норен Андерс — Обратно горе ↑